ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО - 20 Декември 2011 - Блог - ГалахаД
Главна Моят профил Регистрация Изход Вход
Добре дошли Гост | RSS
Понеделник
26.06.2017
07:21
САЙТА НА ГАЛАХАД
Раздел категории
Сайт меню
Мини-чат
200
Нашата анкета
Оценете моя сайт
Общо отговори: 27
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Вход във форума
Главна » 2011 » Декември » 20 » ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО
11:40
ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО
Окъсан,гол и бос,вървя с гордо вдигната глава,през дупките по улиците,през изровени павета,и локви като язовири ширни.Напредвам трудно,но неумолимо.....за къде - незнам,може би натам,където някъде в далечината,мисленно съм зграбчил някаква надежда илюзорна,но все пак надежда.Крача с гордо вдигната глава - НЕ СЪМ ИЗБЯГАЛ,тук съм си в милата родина,мил ми е полузапустелия град,разграбените фабрики,бъркащите в кофите,освирепели от глад,подобия на хора.Издържам!Не бягам,тук съм!Това не се случва на мен - мантрата действа.Продължавам.Хвърлям се отново напред през лунния пейзаж на родните улици.Не гледам в страни.Не искам да мисля,искам да продължа,и го правя.Улица.Училище.Някаква отрепка,продаваща дрога,с подканящ поглед ме фиксира...
-Кво търсиш,имам и твърдо...
Съобщава цените,но няма време да се изкаже...
-Твойта майка.....децата зарибяваш...ритници в главата,порой от песници,бягащо дилърче с разбита МУЦУНА...и пак крача гордо,и пак не гледам в страни,и пак не искам да мисля.Не бягам,продължавам напред.Влизам в магазин за дрехи - трета употреба,мога да си ги позволя и съм горд.Купувам.Радост,но не задълго,гадна и прояждаща мисъл нахлува в закостенелия ми мозък....
-Детето ми учи в това училище...
-Не,това може да се случи на другите,не и на мен.
Продължавам.Кулинарен магазин,оттварям смело вратата,горд от тристата лева във джоба и сигурен в покупателната си способност.Вътре - огромен избор от соеви продукти на фирмата Монсанто,колбаси със соя,кренвирши със соя,всичко със соя - прекрасна и питателна храна.Все още си спомням вкуса на едни други колбаси,салами и наденици,но какво от туй,нали вървиме напред и градим светлото бъдеще за нашите деца.
-Пак ли версия,гневно ме стрелка с очи,мустакатия питбул зад щанда.
- Не мила,в брой!Дай ми от това ГМО,от онова ГМО и от този "деликатесен продукт",детето го много обича.
-Хах,след три месеца,най накрая са ви изплатили заплатите....долавям изпод щанда рева на питбула...
-аз не успях да платя на работничката си,и тя напусна,парцала и с парцал......


Пак вървя,крача гордо,осигурил някак си насъщния за семейството,и гордост разпъва гръдта ми...
Не съм избягал,боря се,не се предавам,вървя напред,зграбчил мижавата и илюзорна надежда,горд от себе си и с вяра в бъдещето.Не обръщам внимание на просяците,на огромния брой болни,на лошото здравеопазване,на наркоманите,пияниците,крадците.
Крача с гордо изправено чело,с вяра в институцийте,това ми остава....да изтегля,това което се не тегли.
Преглеждания: 306 | Добавено от: Попа | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]
Търси
Календар
«  Декември 2011  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Архив на записите
Приятели на сайта
  • Създайте безплатен уеб сайт
  • Раздел категории
    ПОЕЗИЯ [1]
    стихове
    ТРАКИТЕ [1]
    Факти,сведения,хипотези, и т.н.
    БЪЛГАРИТЕ [0]
    Всичко за историята на българите - факти сведения дискусий теми, археологически артефакти

     Copyright MyCorp © 2017
    Сайтът е създаден в системата .