СЪКРОВИЩАТА - 21 Април 2012 - Блог - ГалахаД
Главна Моят профил Регистрация Изход Вход
Добре дошли Гост | RSS
Понеделник
26.06.2017
07:21
САЙТА НА ГАЛАХАД
Раздел категории
Сайт меню
Мини-чат
200
Нашата анкета
Оценете моя сайт
Общо отговори: 27
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Вход във форума
Главна » 2012 » Април » 21 » СЪКРОВИЩАТА
18:47
СЪКРОВИЩАТА


ЗЛАТОТО НА ТРАКИТЕ

Там накрая са и новодошлите траки.
Между тях е царят им Рез, син на Ейоней.
Видях аз конете му - много красиви и едри:
От сняг са те по-бели и като вихър бързи.
Колесницата му пък е със сребро и злато украсена.
Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия,
Прекрасни за гледане.
Не подхожда на смъртни мъже да ги носят.
Достойни за тях са само боговете безсмъртни.
Омир. "Илиада"
[/r]

[c]






Голяма Косматка





Местонахождение и достъп: на 12 км северно от гр. Казанлък - 2 часа пеша от центъра на Казанлък и 15 минути с автомобил

Голямата косматка
Една от най-големите могили на Балканския полуостров е Голяма Косматка край град Шипка. Тя е с височина 20 м при диаметър около 90. Подобна е на други две могили край гр. Шипка - Оструша и Шушманец. Името на могилата, както и това на Малка Косматка идват от огромните дъбови дървета, които са покривали телата им.

Фасадата на храма е представителна и в средата й е оформен вход, зад който обаче няма помещение. От него започва необикновено дълъг 13-метров коридор, изграден от обработени камъни, настлан и покрит с дървени греди. Той е неочаквано широк - 1,6 м и учудва с изключителната си височина - между 2,1 и 2,45 м. В северния си край коридорът опира втора представителна фасада, вход в която извежда в първата от трите камери. Тя и първите две помещения са изградени от отлично обработени големи каменни блокове, споени със залети в олово железни скоби. Същинското проучване на трите помещения продължава без прекъсване от 4-ти до 5 октомври 2004 г.

В първата камера, правоъгълна, със заоблен свод, е намерен скелет на кон, принесен в жертва.

Втората камера е кръгла, с куполен покрив, извисяващ се на височина от 4,5 м. На входа й е открита мраморна врата, украсена с човешки изображения, част от които са женски глави, имитации на железни гвоздеи, както и с пластични орнаменти, украсени в синьо и червено.

Входът към третата камера е преграден с каменни зидове. Това помещение е вдлъбнато в гранитен блок, с тегло повече от 60 тона, и е покрито с монолитен каменен блок с триъгълно сечение, така че цялата камера да наподобява саркофаг. Вътре е моделирано ритуално легло на тракийски владетел. Извършеното в тази камера символично погребение е направено с богати дарове. Намерени са около 20 златни предмета, сред които: конски апликации, начелник, златни украшения по меча и златна сбруя с човешки и животински изображения, както и с растителна украса.

Друг интересен предмет е намереният златен венец с дъбови листа и жълъди. Венецът е с много голям диаметър - около 45 см и не е могло да бъде поставян и на най-голяма човешка глава. У нас има открити не повече от три или четири подобни украшения. Тукашният венец не е с голяма художествена стойност, но руши представите на археологията, че подобни венци не е имало преди средата на IV в.

Няколко други ценни предмета са намерени върху придадената към ритуалното ложе маса - два съда от алабастър, частично разрушени от продължителния престой във влажна среда. До тях, полегнал настрана и с дъното нагоре, се намирал златен киликс. Той представлява чаша за вино, с тегло 300-400 грама. Киликсът е с изящно тяло, две елегантни дръжки, блестяща гладка повърхност и украса от врязани растителни орнаменти по вътрешната страна и по дъното. На дъното му е изобразена звездата на Вергина. Киликсът от Голяма Косматка е вторият златен съд, намиран при разкопки в тракийски гроб след каничката от Могиланската могила във Враца, открита през 1996 година.

До киликса е поставен най-старинният и оригинален предмет, който някога е намиран в тракийски гроб. Той е точно копие на средиземноморска мида. Запазени са двете части - плоска основа и шарнирно свързан корубест капак. Върху основата са прикрепени единадесет многолистни розети от сребро, които са играли ролята на крачета.

Сред по-големите златни предмети са още глава на елен с изключително реалистично изображение и глава на богиня.

Друго уникално произведение на старогръцкото изкуство, намерено в Голяма Косматка е бронзова глава. Тя представлява глава с естествени размери на брадат мъж, с очи от полублагородни камъни. Находката е открита при разкопки на дълбочина над 4 м на 21 септември 2004 г. Главата е била погребана заедно с дъно на голяма делва, за която се предполага, че е около 1,5 м. Уникалното откритие датира от втората половина на V в. пр. Хр.

В могилата Голяма Косматка се намира един от най-богатите по отношение на находките тракийски гробове. Счита се, че първо е била изградена могилата, а след това е построен храмът вътре в нея, който по-късно се е превърнал в мавзолей на тракийския владетел. Можем да кажем, че с откриването на гроба се достига висок връх в изследователската дейност на археолозите, занимаващи се с търсенето на тракийските следи оставени по нашите земи.






Козметична кутия във вид на раковина
Сребро с позлата.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Принадлежи към познатите козметични кутии, които в Южна Италия дори носят изображения на цели сцени. Използването на раковини за тази цел се доказва от честите им находки в погребенията, понякога дори с остатъци от козметични продукти. Двете части на раковината, изработена от сребро, се свързват с шарнир, който е украсен с растителен орнамент. Вдлъбнатите части на ребрата са позлатени. По външната страна, при затворено положение, се вижда, че раковината е украсена с 11 шестлистни розети. Изработката на предмета издава ръката на изкусен гръцки майстор.
Изборът на раковина за част от козметичния репертоар е обусловен от връзката й с мита и култа на Афродита, която често се показва раждаща се от раковина.





Апликации към конска амуниция от Голяма Косматка
Злато
Състои се от начелник, два набузника и четири фалери.
Камерна каменна гробница.

Начелникът има типичната за тракийските конски украси от този тип форма на двойна брадва в плоската основа. Обемната част в центъра е оформена като лъвска глава във фас с отворена паст и висящ от нея език. По стил главата напомня кръглата апликация към ризница от същото погребение. Лъвът често се среща като мотив в иконографията на тракийските начелници. Това е животно, което в царската идеология е метафора и противник на героя. В двете полета на плоската основа са вписани палмети.
Двата набузника имат овална форма (вис. 5.35 см., дълж. 3.5 см.). Рамката е обемна и нарязана. В долната част на полето са представени спирали, изработени от тънка златна тел. Цялото поле е заето от глава на елен-лопатар във фас с дълги клонести рога, срещащи се на върха. Тези апликации биха могли да са дело и на местен майстор. Еленът много често се среща в тракийската иконография като плячка на героя по време на неговите ценностни изпитания.
Двете двойки фалери имат за основен семантичен мотив човешка глава във фас, представена в центъра. Лицето е голобрадо и с къдрави коси, което говори за юношеска възраст, характерна за героя по време на неговия инициационен преход. Ако става дума за божествен персонаж, то в едната двойка можем да подозираме образа на Аполон/Хелиос, тъй като главата е проектирана върху нимб от лъчи, а в другата може би младия Дионис. При „Аполон” полето на фалерата е разделено на четири триъгълни сегмента, които са запълнени с две противопоставени схематични протоми на грифон, което още повече дава основания за връзка с култа на този бог. При другите две фалери тези полета са заети от палмети, обърнати с върха навътре. Главите доста напомнят образи на персонажи от съдовете на Панагюрското съкровище. Както художествените норми, така и качеството на технологическото изпълнение говорят в полза на гръцки майстор, макар да съществуват предположения за наличие на тракийско ателие.
Украсата на конската сбруя е една от най-богатите сфери на тракийската торевтика, тъй като конят е бил свещено животно и митичен помощник (често близнак) на героя. Много редки са обаче амунициите, изработени от злато, решително преобладават сребърните и бронзовите украшения.




Киликс
Злато
Вис. 5.9 см, диам. 9.5 см.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Полусферичното тяло е отделено от изтегленото навън устие с профилиран концентричен ръб, а два по-тънки ръба отбелязват края на устието. Дръжките излизат от долната част на тялото и се извиват нагоре. Дъното е украсено с ивица кима, отделена от централния пояс, в който отново чрез гравировка са представени палмети с обща основа.
Киликсът – чаша на столче с две хоризонтални дръжки, е сред най-популярните вази на древността. Най-често те се изработват в керамика или в сребро, а златните съдове от този тип са изключителна рядкост.




Фиала от Голяма Косматка
Сребро.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Принадлежи към дълбоките чаши със силно разширение на тялото и устието, особено характерни за края на 4 – началото на 3 в. пр. Хр. Под извития надолу ръб на устието се чете гръцки надпис, в който е споменато името Свет в родителен падеж и тежестта в александрови тетрадрахми. Това доказва, че фиалата е образувала заедно с надписаната по същия начин каничка от същата находка личния сервиз за пиене на Севт ІІІ.




Ойнохое от Голяма Косматка
Сребро.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Тялото е крушевидно, поставено е на ниско профилирано столче, стесняващата се шия постепенно излиза от тялото и в горния си край завършва с трилистно устие, което превръща каничката в типичната за ойнохое форма. Масивната дръжка в долната си част, прилепена към най-издадената точка на тялото, завършва с волута, над която има два отвора. По вертикал тя е разделена на две, а повърхността й е запълнена с гръцки надпис, съобщаващ името Севт в родителен падеж и тежестта в александрови тетрадрахми. Несъмнено, заедно със сребърната фиала, носеща същия надпис, тя е образувала личния пиров сервиз на одриския владетел Севт ІІІ.




Наколенници от Голяма Косматка
Бронз.
Дължина см. 42.5 см.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Наколенниците са оформени по мускулите на краката. Върху коляното е представена във фас глава на богинята Атина. Тя е изработена несъмнено от добър гръцки майстор. Шията е отделена с огърлица, а младото лице е увенчано с шлем, под който се показват пищните къдри на богинята. От двете страни в горната част на шлема са представени седящи грифони, а в центъра – седящ сфинкс. Шлемът принадлежи към халкидическия тип „крилати шлемове”, познати от находки и изображения от края на 4 в. пр. Хр.
Атина е била особено популярна в Тракия богиня. За нея знаем от писмените извори, но тя често се среща и в иконографията на изобразителното изкуство и то понякога в паметници, изработени от местни майстори. Възможно е в нея траките да са виждали и някоя от хипостазите на местната си богиня от типа на Бендида, която и елините идентифицирали като тяхната Атина.










Дръжка на меч
Стомана с позлата.
Отрита в символично погребение в каменна камерна гробница

Оформена е като глава на хищна птица или на грифон. Човката е набелязана от златни линии, златна розета отбелязва мястото на ухото (?), а от другата страна на главата то е отбелязано с розета, от която виси пирамидална обеца. Главата е отделена от тялото с огърлица от амфоровидни висулки. Тялото е покрито с вертикално развиваща се орнаментална композиция. Най-долу има обърната надолу палмета, следва акантова клонка, от която излиза растителен орнамент от акантови клонки и цветове, завършващ с голяма палмета.
Пар. Подобни украси на дръжките на мечове, изпълнени със златни инкрустации, откриваме в погребения от Македония и други части на античния свят.






Апликация към ризница
Злато.
Символично погребение в каменна камерна гробница.

Форма. Кръгла форма. Погребаният в Голяма Косматка владетел е носел кожена ризница, характерна за епохата. В центъра на гърдите тя е била украсена с тази фалера.
Украса. По края минава тънък пояс с насечка, същият орнамент обрамчва и централния кръг. В образуваната между тях ивица е разположен фриз от редуващи се лотосови цветове и палмети, свързани в основата с волути, изпълнени в нисък релеф. В централното поле е изобразена във фас обемна лъвска глава с разтворена паст.
Лъвът е постоянна епична метафора на героя-воин и основен антагонист на епичния владетел в сцените от иконографията на тракийската торевтика.
Пар. Стилът на изображението е близък до лъвските глави в обици от Южнна Италия (Тарент).




Шлем
Бронз.
вис. 23 см.
Символично погребение в каменна камерна гробница, в подножието на погребалното легло.

Халкидски тип с неподвижни набузници.
Украса. Над челната част на шлема е припоено сребърно бюстово изображение на богинята Атина, изработено от местен майстор. Този тип украса е характерна за тракийски тип железни шлемове, открити в Македония. Явно е, че в шлема от Голяма Косматка това допълнение е направено, за да се свърже семантично шлемът с наколенниците от същото погребение, където също е представена Атина.
В челната част с поансон е изписано с гръцки букви името Севт в родителен падеж (Seuthou), което заедно с други материали от находката показва, че шлемът е принадлежал на владетеля Севт ІІІ. Предполага се, че върху държателите на шлема е бил слаган и големият златен венец от дъбови клонки.







Глава на Севт ІІІ от Голяма Косматка
Отлята от доброкачествен бронз.
Под могилен насип на около 7 м. от входа на камерна гробница в облицована с каменни плочи яма.

Главата е с черти на възрастен мъж с вълнисти коса, брада и мустаци. Очите са инкрустирани. Лицето несъмнено е силно индивидуализирано. Сравнението на профила с монети на Севт ІІІ доказва голяма близост в чертите. Главата е явно откъсната от бронзова статуя (възможно и конна) на владетеля и след това е ритуално погребана. Този обред напомня индоевропейската миторитуална практика на „отрязаната глава”.
След смъртта на някои герои главите им продължават да живеят, да участват в пирове и да дават съвети (такъв е и Орфей). Накрая те биват погребвани в могила с функцията на пазители на града зад тях. Възможно е и у траките да е съществувал подобен обичай, защото в изворите четем за погребани статуи, чието предназначение е да пазят територията, докато лежат в земята. Тази глава е единственият паметник, доказващ наличието на монументална портретна пластика в Тракия през елинистическия период. Тя е произведение на много добър скулптор.









Могиланската могила

Могиланската могила е разкопана случайно при строеж на сграда в центъра на Враца през 1965 г. Проучванията на трите гробни съоръжения в нея продължават и през следващата година. При разкопките тогава е открито най-голямото тракийско съкровище в Северна България, в което влизат прочутият златен венец на тракийска принцеса, златни обеци, златен със сребърни апликации наколенник, златна каничка с изображение на Аполон и още много ценни предмети. Те са съпътствали в задгробния живот представители на владетелския род на тракийското племе трибали и са датирани от IV век преди Христа.
При разкопките са открити общо 3 гробници. Едната е била ограбена още в древността, а другите две са сравнително запазени. Най-интересни са находките в гроб №2. В него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Зад колесницата е открит още един скелет на кон, за който се предполага, че е допълнителен кон за водача на колесницата. Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите.
В западната част археолозите откриват ценна находка. Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена със златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було, с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Открити са сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.
В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница.

Каничка от Могиланската могила е с височина от 9 сантиметра, тегло 240 грама, изработена е от злато и е датирана третата четвърт ІV век преди Христа. Тя е оформена от типа с ниско столче. Устието е покрито с перли, под шийката има венец от палмети, а ажурно изработената дръжка има форма на Херкулесов възел. Върху стените на съда са разположени срещуположни колесници двуколки с висящо шаси. В тях са впрегнати четири еднороги коня, чиито кореми образуват права линия. Конските оглавници и нагръдници са украсени с кръгли апликации. Във всяко колесница има кочияш - бог Аполон. Изображенията му са голобради и наивни като стил. Косите са представени с успоредни линии, очите в цялата им дължина, а главата несъразмерна спрямо тялото.



Ритонизирана амфора от Могиланската могила е с височина от 14 сантиметра, диаметър 6 сантиметра, изработена е от сребро и е датирана преди 339 година преди Христа. Според учените, тя е част от одриски царски сервиз. Нейното тяло е оформено като шишарка. Шишарката е част от Дионисиевия жезъл, който е обвит с бръшлян или лоза и завършва с борова шишарка. Върху люспите на шишарката са нанесени стилизирани релефни слънчеви символи.



Наколенник от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработена е от сребро с позлата и е датирана третата четвърт ІV век преди Христа. Горната част от наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Челото й е покрито с бръшлянов венец. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня.



Фиала от Могиланската могила е с височина от 4,5 сантиметра, диаметър 10 сантиметра, тегло 117, 16 грама, изработена е от сребро с позлата и е датирана преди 339 година преди Христа. Тялото на фиалата е покрито с канелюри, а дъното е украсено с апликация. Апликацията е изработена с техниката на листовото позлатяване. В центъра е оформена рамка с медальон на Великата богиня в профил. Богинята е с разкошна прическа тип и носи характерни обеци и огърлица. Фиалата е била част от одриски царски сервиз.



А ето как е изглеждала главата на тракийската принцеса, чиито кости са открити в Могиланската могила при Враца по възстановка на проф. Йорданов
в профил:



и анфас:


Един запазен кътник е позволил да се определи възрастта. Оказва се, че принцесата е на 16 години и е най-младата съпруга на тракийски владетел, положен в могилата. Професорът е определил, че принцесата принадлежи към средиземноморския расов тип, което определя и чупливостта на косите. След като моделира меките тъкани на лицето върху гипсово копие на черепа, установява, че принцесата има право, почти детско чело, прав нос и волева брадичка. Златна игла открита под тила позволява да се установи, че косите са били на кок. Открит е златен венец с тегло 280 грама, положен на главата.




ВАРНЕНСКИ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ


Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации.

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация" той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска". Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от "Варненското злато" са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.).
При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция.
Погребенията със златни находки са два вида — в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия — отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида - от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.

Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива, използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.








В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения.
В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.
Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.

Ролята на ковача в архаичната култура [редактиране]

За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.
Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.
Ковачът заема специфично място в пантеона. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач Хефест. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.
Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на Великата богиня, прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.
Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за Прометей, който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното” в „културно”. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмет (оръжия, украшения). По този начин ролята на ковача се определя като медиатор между двата свята, а именно природа – култура.
Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да направи жената, обществото е било изцяло мъжко. Тогава се определят и мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.
Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – Кави; умението да лети – Дедал. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог (тракийско племе почита падналия Хефест именно като такъв).
В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в Крит, Делос, Сицилия. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, Вьолунд и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).
Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от Олимп, Дедал напуска Атина, за да работи в чужди страни, а на Балканите кукерите, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.
Позицията свой-чужд е засилена от факта, че ковачът обикновено е изгнаник, отритнат от обществото или пренебрегва редица норми. Тази позиция може да се разглежда и в семейно отношение – между ковача и майка му. Хера изхвърля сина си Хефест от Олимп - причината е, че той е куц и грозен. Другото обяснение е, че Хефест е извънбрачно дете, като по този начин той се нарушава нормите още преди да е роден. Така се ражда и митът за раждането на Хефест само от Хера, без намесата на мъж. Този модел е заложен и в преданията на индианците, където занаятчията е сирак, няма родословно дърво.
В семейно отношение ковачът не е по-щастлив и в брака. Пример отново е Хефест – неговата съпруга Афродита му изневерява с Арес; когато Хефест поискал за жена Афродита, тя не му позволила да я обладае. В митовете на Северна Америка всички занаятчии са наричани полу-мъже, т.е. не са способни на възпроизвеждане. В гроб 43 от Варненския некропол този модел е нарушен, тъй като един от намерените предмети е златен фалос, което говори, че починалият е бил запознат с брака.
В следствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.
Често династическите генеалогии започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от шамана, или е изпълнявал функциите на жрец, съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от Минос по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна. В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.
Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд” човек.
Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през халколита металът е имал повече знакова, отколкото икономическа символика. Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.







Варненското злато - най-старото в света

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече - те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски" и се използват и до днес в съвременните езици - камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние - наличието на думата "метал" например доказва съществуването на технологии за обработването му.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Гроб № 43 е от особенно значение не само за историята на българските земи, но и за европейската като цяло, защото там са открити останките на 45-50 годишен мъж, вероятно владетел – жрец, съдейки по намерените над 1,5 кг златни накити и скиптър – брадвичка, той е съчетавал политическата, религиозна и военна власт.

Ето реконструкция по намерените останки:










Златното съкровище край Дъбене




Съкровището е открито при разкопките на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловска община. Златните предмети са елементи от накити, някои от които е възможно да са регалии на царска власт.

През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата – мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1,5 мм.



Това е второто по възраст злато, открито в България, след това във Варненския некропол. Районът е златоносен и до днес, предметите са местна изработка, много фино направени, а огромното им количество подсказва, че наблизо трябва да има и останки от древно селище.



Сензационното е, че тези накити са от много древна епоха - края на III хилядолетие пр. Хр. т.е. те са по-стари от известните досега царски и аристократически съкровища от V-IV в пр.Хр. с 2500-2600 години, когато по нашите земи са живели т. нар. прототраки.
За науката откритието е по-важно в сравнение с находките от по-късните епохи. За специалистите е загадка как древните са направили такава фина обработка без лупа. С обикновен микроскоп дори не се вижда къде е запоено златото.



Находката говори за развита цивилизация и напреднало класово общество. Досега от тази епоха са намирани само единични златни предмети на Балканите. Неколкостотин са открити и при разкопки на Троя. Големият брой на златните предмети край Дъбене обаче показва, че златото е добивано и обработвано у нас, а не в Троя, както се смяташе досега.
В Карловското поле вероятно е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла Средна и Южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари, живяли по тези места. Особен интерес предизвиква самото място, където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр.Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, липсват следи от човешки кости, градежи, пожари, нито следи, че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки-стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките. Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото. Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки, чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво. Сплавта, от която е изработен, е достатъчно твърда, за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато, за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се, че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.





По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка – от златна тръбичка.



Намерени са и керамични, сребърни и бронзови съдове, златна плочка с размери 6 на 6 см., два ритуални ножа от бронз и сребро.
В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. На тях ще им бъде направен ДНК-анализ и ще бъдат сравнени с кости на траки. Целта е да се търси решение на въпроса за произхода на траките.


Категория: ТРАКИТЕ | Преглеждания: 2587 | Добавено от: Попа | Тагове: траките, съкровища, древните траки | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]
Търси
Календар
«  Април 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Архив на записите
Приятели на сайта
  • Създайте безплатен уеб сайт
  • Раздел категории
    ПОЕЗИЯ [1]
    стихове
    ТРАКИТЕ [1]
    Факти,сведения,хипотези, и т.н.
    БЪЛГАРИТЕ [0]
    Всичко за историята на българите - факти сведения дискусий теми, археологически артефакти

     Copyright MyCorp © 2017
    Сайтът е създаден в системата .