АВТОРИТЕ - Форум
Главна Моят профил Регистрация Изход Вход
Добре дошли Гост | RSS
Понеделник
26.06.2017
07:24
САЙТА НА ГАЛАХАД
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Модератор на форума: Попа 
Форум » Test category » ТРАКИТЕ » АВТОРИТЕ (Древните автори)
АВТОРИТЕ
ПопаДата: Вторник, 03.01.2012, 11:24 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
„Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С.Раковски

За някои хора е непоносима мисълта, че в България е бликнал изворът на познанието, затова с всички сили и средства определени недобросъвестни личности са изопачили историята ни до неознаваемост. Още в Античността гърци и римляни са знаели прекрасно за ролята на траките в изграждането на техните общества. Знаели са също, че няма как да претендират за величие, ако старите им господари са силни. Чужденците инфилтрирали тракийското общество, бавно, но сигурно организират конфликти между различни тракийски племена. Последвалите войни отслабват тракийската държава и тя бива завоювана...

....интересното е, че хетите ползват бойни брадви от тракийски тип, а на езика на акадците името на това оръжие е сакуру ( шакуру), безспорно свързано с нашата дума секира...Линвистите признават, че акадската и българска дума са свързани, но не обясняват кой на кого я е дал. Дори и днес все още не е пречупена догмата, че искрата на познанието е пламнала в Ориента, макар фактите да са красноречиви. В земите на траките се е зародила първата писменост, в земите на траките е първото царско погребение, в земите на траките са едни от най-старите медни рудници. Между другото българската дума руда е свързана със шумерската уруду – мед ( метал), но докато в околностите на Ур, Урук и Нипур няма и грам медна руда, то в Тракия тя е в изобилие...Оставям изводите на вас.


херодот

Ариапит, царят на скитите, имал между другите си деца и син, на име Скил, роден от истрийка и съвсем не от местна жена, както някои съобщават. По-късно Ариапит бил погубен с измама от Спаргапит, царя на агатирсите, а Скил взел царската власт и бащината си жена, чието име било Опия. Тя била местна жена и от нея Ариапит имал син на име Орик. Царувайки над скитите Скил никак не могъл да се помири с скитския начин на живот, но бил много склонен към гръцките обичаи поради възпитанието, което получил. Той правил следното: колкото пъти завеждал скитската войска към града на бористенците (а те казват, че са по произход милетчани), оставял я вън от града, а сам влизал вътре и поръчвал да затворят градските врати, сменял скитското си облекло с елинско и така се движел из града, не съпровождан нито от телохранител, нито от когото и да е другиго. Градските врати пък пазели, да не би някой от скитите да го види в това облекло. Той се държал като елин и в всяко друго отношение, пък и принасял жертва на боговете според елинските обичаи. Като прекарвал там месец и повече, отивал си, като обличал пак скитското си облекло. Това вършел често, пък и жилище си съградил в Борестен и довел в него тамошна жена. Но понеже трябвало да му се случи нещастие, то станало по следния повод. Пожелал той да бъде посветен в мистериите на вакхическия Дионис и точно, когато щял да приеме посвещението, явило се необикновено знамение. Имал той в града на бористените голям и скъпо украсен дворец, за който преди малко споменах, заобиколен с сфинксове и грифони от бял мрамор. В него бог хвърлил огнената си стрела и той изгорял напълно, но Скил въпреки всичко това си извършил посвещението. Скитите укоряват елините, за гдето честват Вакх, като казват, че не е разумно да измислят един такъв бог, който кара хората да безумстват. След като се посветил в мистериите на вакхическия Дионис, един от бористенците се подиграл на скитите, като им казал: “Вие ни се присмивате, скити, че честваме Вакх, и че богът ни завладява. Сега вече и вашият цар е в негова власт и вакхнства и безумства, обхванат от божеството. Ако не ми вярвате, последвайте ме и аз ще ви го покажа.” Първенците на скитите го последвали и бористенецът ги въвел тайно в града и ги покачил на една кула. Когато Скил минал покрай това място заедно с тиаза и скитите го видели как вакханства, много се наскърбили и като се върнали, съобщили на цялата войска видяното. Когато след това се върнал Скил у дома си, скитите минали на страната на неговия брат Октамасад, син на дъщерята на Терес и въстанали срещу Скил. Като узнал какво става срещу него, и причината за това, той избягал в Тракия. Когато достигнал Истър, излезли насреща му траките. Те вече щели да влязат в сражение, когато Ситалк изпратил при Октамасад пратеник, който казал следното: “Защо трябва да се подлагаме на взаимно изпитание? Ти си син на моята сестра и имаш моя брат.Дай ми го и аз ти давам твоя Скил, за да не се излагаме на опасността, която носи войната, нито ти, нито аз!” Това му предложил Ситалк, защото при Октамасад бил избягал един Ситалков брат. Октамасад одобрил предложението, предал своя вуйчо на Ситалк и взел брат си Скил. Ситалк взел брат си и си отишъл, а Октамасад още там отрязал главата на Скил. Така защитават скитите своите обичаи.

Като надарил Мандрокъл, Дарий преминал в Европа и заповядал на йонийците да отплуват по Понта за река Истър, а като стигнат дотам, да построят мост над реката и да го чакат; флотата водели йонийци, еолийци и хелеспонтийци. И тъй, като минала покрай Кианеите, флотата отплувала право към Истър и от морето нагоре плувала още два дни път по реката. На тясното място, където реката се разделя на ръкави, тя построила мост. Дарий пък като преминал Босфора по корабния мост, тръгнал през Траокия и като стигнал изворите не река Теар, престоял на стан три дни.

Оттук Дарий достигнал друга река, на име Артекс, която тече през земята на одрисите; като дошъл при нея, направил следното: показал едно място на войската и заповядал всеки войник, минавайки, да хвърли там камък. Като извършила това войската, оставил там големи хълмове от камъни и тръгнал с войската по-нататък.

Преди да стигне Истър, покорява най-напред гетите, които вярват в безсмъртието си, защото тракийците от Салмидес, които живеят над градовете Аполония и Месембрия, тъй наречените киримиани и нипсеи, без бой се предали на Дарий, а пък и гетите, които безумно се противопоставили, веднага били покорени. Те са най-храбри и най-справедливи от траките.

Всички градове на Херсонес, с изключение на Кардия, били покорени от финикийците. Дотогава властвал над тия градове Милтиад, син на Кипсел, внук на Стесагор. Тази власт Милтиад, син на Кипсел, спечелил по-рано по следния начин. Херсонес обитавали долонките, те пратили царете си в Делфи, за да получат предсказание за войната. Пития им отговорила да заведат в страната си основател на колония този, който пръв ги покани на гости, след като напуснат храма. Долонките се връщали по свещения път, който води през Фокида и Беотия; понеже дотук никой не ги поканил, отправили се към Атина.

Тогава в Атина цялата власт била в ръцете на Пизистрат, но с влияние се ползвал и Милтиад, син на Кипсел, от един дом, който издържал четири коня; по далечни прадеди той произхождал от Еак от Егина, а по близките си бил атинянин; пръв станал атинянин от този дом Филей, син на Еант. И тъй, Милтиад седнал пред вратата на къщата си като забелязал, че минават долонките в чуждестранно облекло и въоръжени с копия, повикал ги, като приближили, предложил им подслон и угощение. Те приели и нагостени му открили цялото предсказание и след това го молели да послуша заповедта на бога. Като чул това, Милтиад веднага се съгласил, понеже не бил доволен от управлението на Пизистрат и искал да се махне. Веднага пратил в Делфи, за да пита оракула дали да изпълни желанието на долонките.

Когато Пития му заповядала същото, синът на Кипсел Милтиад, койтто по-рано победил с четворка колесница в Олимпийските игри, взел с себе си всички атиняни, които желаели да участват в похода и отплувал заедно с долонките; той завзел страната, а долонките, които го повикали, го направили свой владетел. Най-напред той преградил с стена провлака на Херсонес от града Кардия до Пактия, за да не могат вече апсинтите да нахлуват в тази област и да я опустошават. Ширината на провлака има тридесет и шест стадии, а дължината на целия Херсонес отсам провлака е четиристотин и двадесет стадии.

След това той умрял бездетен, като оставил властта и богатството си на Стесагор, син на едноутробния му брат Кимон. Откакто умрял, херсонесците му принасят жертви като на основател и устройват конни и гимнастически състезания, в които никой лампсакиец не може да участва. В войната загинал и Стесагор, също бездетен, като бил ударен в пританеята с брадва в главата от човек, който се представил за беглец, а всъщност бил негов най-зъл враг.

След смъртта на Стесагор Пизистратидите изпратили Кимоновия син Милтиад, брат на умрелия Стесагор, с една триера в Херсонес, за да поеме управлението. Пизистратидите и в Атина се отнасяли добре с него като че ли никак не били виновни за смъртта на баща му, за която ще разкажа на друго място в моята история. Като стигнал Херсонес, Милтиад не излязъл от къщи, оказвайки така чест на умрелия си брат Стесагор. Като чули това, знатните херсонесци се събрали и дошли вкупом, за да му изкажат своето съболезнование, обаче Милтиад заповядал да ги вържат. Така той завладял Херсонес и поддържал петстотин наемници; оженил се за Хегесипила, дъщеря на тракийския цар Олор.

Но сам Аристагор настоявал най-много да отиде в Миркин. Така той предал Милет на Питагор, един от видните граждани, а сам, като взел с себе си всички, които искали да го придружат, отплувал за Тракия и достигнал мястото, към което се отправил. Оттук предприел поход и бил погубен от траките, и сам той, и войската му. Това станало при обсадата на един град, когото траките искали да се оттеглят според сключения договор.

Това са приморските елински градове, които отминал Ксеркс, като ги оставил от лявата си страна; а тракийските племена, през чиято земя преминал, са следните: пети, кикони, бистони, сапеи, дерсеи, едони, сатри. Един от тях, които живеят в вътрешността и са изброени вече от мене, били принудени да го последват по суша, с изключение на сатрите.

Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от траките са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и са войнствени. Те владеят прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има жрица, която дава отговорите, както в Делфи, друго нещо особено тук няма.

В това време царят на бисалтите и на крестонската земя извършил страшно дело; той бил казал, че доброволно няма да се покори на Ксеркс и се оттеглил в планината Родопи, а на синовете си забранил да отидат на война против Елада. Но те като не обърнали внимание на това или, може би, пожелали да видят война, тръгнали на поход заедно с персите. Когато всички се върнали у дома здрави и читави – те били шестима – баща им за тая вина им извадил очите. Това им било възмездието.

Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но това не е възможно и надали може да стане някога и затова са слаби. Траките носят много имена, всяко племе според страната си; но всички те имат приблизително еднакви обичаи в всяко отношение, с изключение на гетите, травсите и траките, които живеят над крестоните.

Това, що вършат гетите, които вярват в своето безсмъртие, казах по-рано. Травсите постъпват в всичко като останалите траки, само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядват около новородения и го оплакват, че толкова много злини трябва да изтърпи, щом веднъж се е родил, и при това изреждат всички човешки патила; умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като изброяват, от колко злини се е отървал, и изтъкват пълното му блаженство.

Тия, които живеят над крестоните, постъпват така: всеки има много жени; когато някой умре става голям спор между жените му, пък и приятелите му полагат големи усилия да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се признае тази чест, тържествено се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-блицзкия си родниниа, и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите пък жени скърбят твърде много, защото това е за тях най-голям позор.

Останалите траки имат следните обичаи: те продават децата си в робство в чужбина; девиците не ги пазят, ами ги оставят да се сношават с мъжете по свой избор; напротив, омъжените жени пазят строго; те си купуват жените от родителите им срещу много пари. Да бъдеш нашарен с белези, се счита благородно; който няма белези не е благороден. Да стоиш празен, това се смята най-хубаво, да обработваш земя – най-безчестно, да живееш от война и грабеж – най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи.

Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред; колят разни жертвени животни и се угощават, като най-напред оплакват умрелия, като го изгарят или просто го заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големи награди се определят за единоборството според значението му. Такова е погребението при траките.

Следната случка възбудила у Дарий силно желание да заповяда на Мегабаз да покори пеоните и да ги засели от Европа в Азия. Когато Дарий преминал в Азия, двама пеони, Пигрет и Мантиес, желаейки да станат владетели на пеоните, дошли в Сарди заедно сестра си, едра и хубава жена. Те извардили момента, когато Дарий отседнал край лидийската столица, за да съди и направили следното: накичили сестра си, колкото могли най-хубаво, и я пратили с съд на главата за вода; при това тя водела кон, вързан за ръката, и прела лен. Когато жената минавала край това място, привлякла вниманието на Дарий, защото това що вършела, не било обичай нито у персите, нито у лидийските, нито у другите азиатски жени. И тъй, като забелязал това, Дарий пратил някои от телохранителите си да проследят жената, какво ще прави с коня. Те я проследили. Когато дошла при реката, тя напоила коня, след това напълнила съда с вода и се върнала по същия път, като носела на главата си вода, водела коня с ръка и въртяла вретеното.

Учуден от разказа на съгледвачите и от това, което сам видял, Дарий заповядал да доведат жената. Когато я довели, явили се братята й, които някъде отблизо наблюдавали станалото. На въпроса на Дарий, от где е, юношите отговорили, че са пеони, къде живеят и за какво са дошли в Сарди. Те му казали, че са дошли да му се покорят доброволно, че Пеония е разположена при река Стримон, която не е далеч от Хелеспонта, и че са потомци на тевкрите от Троя. Всичко това те му разказали, а той попитал дали всички жени там са така работни. Те радостно му отговорили, че са такива, защото тъкмо за това уредили тая работа.

Тези, които живеели около планината Пангей и на езерото Прасиада, не били изобщо покорени от Мегабаз. Той се оптиал наистина да изгони и тия, които живеели в самото езеро по следния начин: в средата на езерото стоят вързани скели върху високи колове: към тях води от сушата един мост. Коловете, върху които стоят скелите, в старо време били поставяни от гражданите задружно, но след това определили да се поставят така: всеки, който се жени, донася за всяка жена по три кола от планината, която се казва Орбел, и ги поставя в езерото; всеки обаче води по много жени. Там живеят по следния начин: всеки има върху скелята една колиба, в която живее, и един капак, който води през скелята долу в езерото. Малките деца връзват за крака с въже, от страх да не се търкулнат долу. На конете си и на добитъка си дават за храна риба; тя се въди в такова голямо количество, че ако някой отвори капака, спусне с въже празна кошница и след малко я изтегли, тя е вече пълна с риба. Риба има два вида: едната наричат папракс, другата тилон.

За безсмъртието си те така мислят: не вярват, че умират, но мислят, че починалият отива при бога Залмоксис. Едни от тях го наричат Гебелеизис. Всеки пет години избират с жребий измежду си едного, когото пращат пратеник при Залмоксис и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Изпращат го по следния начин: неколцина от тях, отредени за това, държат три копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го в въздуха и го хвърлят върху копията: ако умре прободен от тях, вярват, че богът е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника, и казват, че е лош човек; след това пращат другиго; поръчки му дават докато е още жив. Същите тия траки хвърлят стрели нагоре към небето срещу гърма и светкавицата и заплашват бога, вярвайки, че няма друг бог освен техния.

Както се научавам от гърците, които живеят по Хелеспонта и на Понта, тоя Залмоксис бил роб в Самос, и то на Питагор, сина на Мнесарх. След като бил освободен, спечелил много богатство, с което се върнал у дома си. Понеже траките живеели зле и били глупавички, тоя Залмоксис, който познавал йонийския начин на живеене и по-изтънчените нрави, отколкото тракийските, тъй като общувал с елините и с Питагор, един от първите гръцки мъдреци, си съградил зала, в която приемал на гости първите граждани, угощавал ги и ги учил, че нито той сам, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно място, гдето ще живеят вечно и ще имат всички блага. Догдето вършел и говорел това, накарал да му направят подземно жилище и, когато било готово, изчезнал за траките и слязъл долу в подземното си жилище, гдето прекарал три години. А те тъгували за него и го уплаквали като умрял. Но на четвъртата година той отново се явил между тях и така те повярвали в това, което им говорил.

Това направил, както казват. Аз пък относно подземното жилище не искам да не вярвам, но не мога и много да вярвам. Мисля, че тоя Залмоксис е живял много години преди Питагор. Дали е съществувал някой човек Залмоксис или той е някое местно божество у гетите, няма да разискваме.

От боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход.
 
ПопаДата: Вторник, 03.01.2012, 11:33 | Съобщение # 2
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
омир

Тогава съдбата порази сина на Амаринкей Диорей, защото беше ударен в дясната пищялка до глезена от остър камък. Хвърлил го бе вождът на траките Пейрой, син на Имбрас, който бе дошъл от Енос, Безсрамният камък му раздроби напълно двете жили и костите. И той падна възнак и издъхвайки, протегна двете си ръце към милите си другари. А Пейрой, който именно бе го ударил, притича и заби копието си при пъпа му; всичките му вътрешности изтекоха на земята и мрак покри очите му. Но етолиецът Тоант, като се спусна, удари Пейрой с копието над гърдите над съсците и медта се заби в дробовете му. Тоант се приближи до него, издърпа от гърдите му мощното копие, изтегли острия си меч и с него го удари право в корема и му отне душата. Но той не му свали въоръжението, понеже Пейрой беше обкръжен от другарите си траки, с перчеми на върха на главата, които държаха дълги копия в ръцете си. И те отблъснаха надалеч от себе си Тоант, макар че е едър, силен и славен; той бе силно отблъснат и отстъпи. Тъй лежаха проснати в прахта един до друг двамата вождове, единият на траките, а другият на меднобронните епеи.

И тъй, аз ще ти разкажа и това съвършено точно. Към морето са разположени карите, извитолъките пеони, лелегите, кавконите и божествените пеласги, а към Тимбра са настанени ликите и гордите мизи, конеукротителите фриги и меони, бойци на коресници. Но защшо ме разпитвате подробно за това? Та ако желаете да се вмъкнете в троянския стан, там настрана са скородошлите траки, разположени най-накрая от всички; между тях е цар Рез, син на Ейоней. Неговите коне са най-хубавите и най-едрите, каквито съм виждал, по-бели от сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена и със злато, и със сребро. Той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове. А сега заведете ме при бързите кораби или ме вържете безмилостно въже и ме оставете тук, докато се върнете и проверите дали съм говорил пред вас истината или не.

Акамант пък и хероят Пейрой предвождаха всички траки, които мощно течащият Хелеспонт огражда. А Евфем, синът на Тройзен, който е син на Кеас и е храненик Зевсов, беше вожд на копиеборци кикони. Пирайхмес пък предвождаше пеони с извити лъкове, и от далеч, от Амидон, от течащия широко Аксий, който разлива най-хубавата вода на земята.

Когато Зевс приближи Хектор и троянците до ахейските кораби, той ги остави да търпят при тях неспирно мъки и беди, а сам извърна бляскавите си очи назад, наблюдавайки в далечината земята на коневъдците траки, на сражаващите се отблизо мизи и на прочутите хипемолги, които се хранят с мляко, както и на абиите, най-справедливите от хората. Но той не обърна повече бляскавите си очи към Троя, защото не очакваше, че някой безсмъртен ще дойде да помогне било на троянците, било на данайците.

Те спяха съсипани от умора, а хубавите им оръжия лежаха на земята до тях добре подредени в три редици; при всеки от тях стоеше двойка коне. В средата спеше Рез, при него стояха бързите коне, вързани с поводите за горния ръб на кочията на колесницата. Одисей го зърна пръв и го посочи на Диомед: “Ето, това е мъжът, Диомеде! Това са конете! За тях ни разказваше Долон, когото убихме. Хайде, покажи юнашката си сила; не бива да се мъдриш с оръжията си ами отвързвай конете, или пък ти убивай мъжете, а аз ще се погрижа за конете.”

Хелен удари отблизо Дейпир по сляпото око с голям тракийски меч и му свали шлема.Синът на Пелей с дълго копие в ръка се спусна срещу Астеропей, сина на Пелегон, пламнал от желание да го убие; Пелегон бил роден от течащия нашироко Аксий и Перибоя, най-голямата дъщеря на Акесамен: с нея се съчетал дълбоковъртопния бог. Към него именно се хвърлил Ахил, но той излезе от реката и му се опълчи с две копия в ръце. Дързост вдъхна в гърдите му Ксант, разгневен заради падналите юнаци, които Ахил безмилостно избиваше в неговите води. Когато се приближаваха един до друг, пръв заговори богоподобния бързоног Ахил:

“Кой си ти и от какъв род, та дръзна да ми излезеш насреща? Само деца на злочести родители се срещат с моята ярост.”

Нему така отговори славният син на Пелегон:

“Храбри сине на Пелей, какво ме питаш за рода ми? Аз съм от далечна тучна Пеония и предвождам пеони с дълги копия. Вече ми е единадесетият ден откак съм дошъл в Илион. А пък родът ми е течащият широко Аксий, който разлива най-хубавата вода на земята и роди славния копиеборец Пелегон; той пък, казват, родил мене. Хайде сега да се бием благородни Ахиле.”

Така каза със заплаха. Божественият Ахил вдигна ясеново копие от планината Пелион, ала хероят Астеропей хвърли едновременно двете си копия, понеже беше ловък и с двете си ръце.
 
ПопаДата: Вторник, 03.01.2012, 11:40 | Съобщение # 3
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
демостен

Чрез предателството на Смикитион нашият харен Харидем улови Милтокит, който беше преди всичкото време благосклонен към вас. Понеже у траките няма обичай да се убиват един друг, той беше убеден, че Милтокит ще бъде спасен, ако бъде отведен при Кресеблепт, и затова го предаде на вашите врагове, кардианците. А те като взеха него, и сина му, отведоха ги на една лодка в морето. Там заклаха сина му, а самия него удавиха, след като видя как бе заклан сина му. От това всички траки бяха възмутени, а Берисад и Амадок се сдушиха. Атенодор, като видя, че моментът е удобен, сключи съюз с тях и бе готов да воюва. Керсеблепт се уплаши от това и Атенодор му наложи договор, който го принуди да се закълне както пред вас, така и пред царете, че общата власт над Тракия ще бъде разпределена между тримата, а на вас ще възвърне Херсонес.

Вие знаете несъмнено, атиняни, че Ификрат, ако и да бе удостоен у нас с медна статуя, с угощение и с други почести, поради които се чувстваше щастлив, все пак се одързости заради интересите на Котис да влезе в морско сражение с нашите пълководци и тъй предпочете спасението на Котис пред почестите, с които се ползваше у нас. И ако не бихте обуздали гнева си в по-голяма мяра, отколкото той бе обуздал дързостта си, нищо не щеше да попречи да бъде най-нещастен от всички хора. Но все пак Котис, който бе спасен от него и бе получил на дело доказателства за привързаността му, като сметна, че се намира в пълна безопасност, не се постара да му се отблагодари и не ни оказа чрез него никаква услуга, но напротив, поиска дори да му помага в обсадата на останалите наши крепости. А когато Ификрат не поиска да стори това, Котис с варварската си войска и със събраните от него войници и свръх това с Харидем, когото нае за тази цел, нападаше крепостите ви и го постави в такова затруднено положение, че той си отиде оттам и се засели в Антиса, а после в Дрис, понеже смяташе, че не е добре да дойде при вас, щом ви е поставил по-долу от тракиеца и варварина, а не беше и безопасно да остане при него, като знаеше, че той нехае за сигурността му.

Нужно е да кажа и посоча кое обстоятелство и направило сигурно вашето притежание на Херсонес. Това обстоятелство, атиняни, е, че след смъртта на Котис станаха царе на Тракия Берисад, Амадок и Керсеблепт, сиреч трима вместо един. Последицата от това е, че, от една страна, враждуват помежду си, а от друга страна, ви се подмазват и искат да спечелят вашето благоволение. Това положение, атиняни, някои искат да прекратят, като премахнат другите двама царе и предадат цялата власт на Керсеблепт.

Но вие знаете, че в интерес на нашия град е да не бъдат силни нито тиванците, нито лакедемонците и да имат първите за неприятели фокидците, а вторите -.някои други, понеже при това положение е възможно да бъдем най-силни и да живеем в сигурност. Вярвайте, че тъй също е в интереса на нашите съграждани, които обитават Херсонес, да не бъде силен никой от тракийските царе, защото техните разпри и подозрения са най-голямата и най-сигурна защита на Херсонес от всички други.
 
ПопаДата: Вторник, 03.01.2012, 11:44 | Съобщение # 4
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
павзаний

Телета е изобразена застанала до тракиеца Орфей, около когото са изобразени от камък и мед зверове, които слушат певеца. Гърците вярват както в много и различни несъществуващи неща, тъй и в това, че Орфей бил син на Калиопа и то на музата, а не на Пиеровата дъщеря; че зверовете, привличани от песните му, отивали при него; че бил слязъл жив в Ада, за да измоли жена си от подземните богове. По мое мнение Орфей е превъзхождал с устройството на песните си своите предходници и придобил голямо влияние, понеже вярвали, че е открил божиите мистерии, очищенията от нечестиви дела, лекарствата за болести и омилостивяването на божия гняв. Разказват, че жените на траките решили да го убият, понеже бил придумал мъжете им да го съпровождат в скитанията му, но поради страх от мъжете си, не се осмелявали да сторят това. Обаче, когато се напили с вино, извършили дръзкото дело и оттогава у мъжете им останал обичаят пияни да се втурват в сражение. Някои обаче разказват, че Орфей умрял ударен от божи гръм, а бил ударен от гръм заради думите, на които учил в мистериите хората (те по-рано не знаели тези думи). А, от друга страна, се разказва, че когато жена му умряла преди него, той отишъл при Аорнон в Теспротската земя заради нея, понеже там имало някога прорицалище, гдето призовавали умрелите. Орфей мислил, че душата на Евридика ще го последва, но се излъгал. Щом се завърнал от там се самоубил от скръб. Траките разказват, че славеите, които имат гнезда върху гроба на Орфей, пеели някак по-сладко и по-мощно. А тези македони, които обитават земята под планината Пиерия и града Дион, разправят, че Орфей бил убит там от жените. Когато се върви по пътя от Дион за планината и се изминат двадесет стадия, вдясно се попада на една колона с каменна урна отгоре, която, както твърдят местните жители, съдържа костите на Орфей. Там тече и една река Хеликон. Течението й изчезва под земята, като се изминат около седемдесет стадии. На разстояние най-много двадесет и два стадии от там, водата отново излиза и Хеликон под името Бафира се влива като плавателна река в морето. Диастите казват, че тази река е текла отначало винаги на повърхността на земята, но когато жените, които убили Орфей поискали да се измият от кръвта, тази река потънала в земята, за да се достави вода за очищението от убийството. Аз чух в Лариса и друг разказ. При Олимп и то там, където планината е обърната към Македония, имало град Либетра и недалеч от града дошло едно Дионисово предсказание от Тракия, че когато слънцето види костите на Орфея тогава градът ще загине от свиня. Гражданите не обърнали голямо внимание на предсказанието, понеже мислели, че не ще има и някакъв друг звяр, толкова голям и силен, че да превземе техния град, а пък свинята има повече дързост, отколкото сила. Но по божие решение случило им се следното. Един овчар се облегнал на Орфеевия гроб на пладне и заспал и като спал, прихванало го да пее песни от Орфеевите и то със своя силен и приятен глас. Най-близките там обитатели и орачи почнали да напущат работат си и да се събират при овчаря, както пеел насън и по едно време, както се блъскали и препирали кой да бъде по-близко до овчаря, обърнали колоната. Урната паднала и се счупила, а слънцето зърнало каквото било останало от костите на Орфея. Веднага през настъпилата нощ бог излял много дъжд от небето и тогава река Сюс – измежду потоците около Олимп се намира и Сюс – съборила стените на Либетра, разрушила божиите храмове и човешките жилища, издавила хората и всички животни в града. След като либетрийците вече загинали, македоните от Дион занесли тогава, според разказа на гостенина от Лариса, костите на Орфей в своя град. Всеки, който се е занимавал доста с поезия, знае съществуващите химни за Орфей, както по отделно съвсем накратко, така и изцяло, понеже тяхното число не е голямо. Ликомидите ги знаят и пеят при мистериите. По устройство химните на Орфей биха могли да се поставят на второ място след Омировите, а в изразяване на почит към бога, те дори ги разминават.
 
ПопаДата: Вторник, 21.02.2012, 15:42 | Съобщение # 5
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
Всъщност "траки" няма и никога не е имало. Това е гръцка дума, която не е име на етнос, а означава, "варвари", "неелини" (въпреки, че почти цялата цивилизация на придошлите гръцки пирати е заимствана от това по-древно местно население). Никога не е съществувал народ, който да нарича себе си "траки".Всъщност по нашите земи - Балканите и Мала Азия от далечната древност живее местно население, което е едно и също оттогава до ... днес и ... никога не се е променяло.
Доказателствата, че траки и българи са един и същ народ стават все по-многобройни, сериозни и незаобиколими. Те вече са очевадни за всеки непредубеден човек. Една поредна обща черта е, че както българите, така и траките не са имали робовладелство.

Че българите са древно население на Балканите - това е и мнението на почти всички хронисти, летописци и историци до преди 150 години. Включително и на българските от Паисий Хилендарски до Георги Раковски.

Откриването и разчитането на все повече тракийски надписи и доказването, че езикът на траките е един и същ с българския е последният пирон в ковчега на недоказуемата версия, че българите сме късни пришълци на Балканите и тюрко-славяни.

Тази брутално фалшификаторска тюрко-славянска версия е изобретена (по-точно обобщена) от чешкия евреин Константин Иречек на 26 годишна възраст, на базата на мнения на късни западни и руски учени - мнения, които са напълно неадекватни и са осмени още от Георги Раковски, който пръв доказва, че българите са арийски народ. Продължител на Иречек е неговият български ученик Васил Златарски - бащата на фалшификаторската историческа школа, която все още пише учебниците по история у нас, но предвид глобалните промени, които скоро ще стигнат и до България, едва ли още дълго ще успее да остане на власт. А основателят й- Васил Златарски - ще запомним най-вече със зловещата му роля в Ньойския договор, когато нашият премиер Стамболийски протестира срещу разкъсването
на България и в отговор гръцките и западните дипломати цинично му препоръчват картите на "бащата на Българската история" В. Златарски (и сътрудниците му), според които ... Тракия и Македония не са български земи ...

Същият е един от главните изобретатели на "славяните" и "тюрките" в България. Техен баща той наистина е, но едните му деца (тюрките) никой никога не е виждал по нашите земи (до турското нашествие), а другите му деца ("славяните", които всъщност са плод на кръвосмешение на различни научни бащи и майки като Златарски) никой не е виждал изобщо никъде по света.
Първите изобретатели на исторически митове и легенди се появяват у нас няколко десетилетия преди Златарски и всъщност това са снобите и поклонниците на Великите сили - Запада и Русия, т.е. новите гъркомани. Ние се оставихме за известно време (защото една лъжа няма как да е дълготрайна), да ни излъжат, че сме тюрки и славяни (въпреки, че такъв етнос просто ... няма, а под "склавени", "словени" и под. старите хронисти са имали предвид съвсем друго значение, във всеки случай не и етническо), но ето как са изглеждали тези "модерни учени" в очите на своите съвременници:

ГЕОРГИ РАКОВСКИ
"Европейски някои си учени даром мъдруват, че тии българи (дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна България) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли тамо седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме положили няколко години да открийме такова нещо, за святата истина повестности, нищичко не сме найшли.Чудни са европейските някои си учени, които тъй даром се впущат в работи, които не познават!"
/БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 г./
“Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда.”
/Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, 265 с./

“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”

/Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, Съчинения, том IV, София, 1988, с.194 /

По-късно Златарски налага нова рестрикция или квота и измества българското пристигане на Балканите през 60-те години на 7 в.
 
Форум » Test category » ТРАКИТЕ » АВТОРИТЕ (Древните автори)
Страница 1 от 11
Търси:


 Copyright MyCorp © 2017
Сайтът е създаден в системата .