КРЕПОСТИТЕ - Форум
Главна Моят профил Регистрация Изход Вход
Добре дошли Гост | RSS
Понеделник
26.06.2017
07:25
САЙТА НА ГАЛАХАД
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Модератор на форума: Попа 
Форум » Test category » БЪЛГАРИТЕ » КРЕПОСТИТЕ (за българските крепости)
КРЕПОСТИТЕ
ПопаДата: Понеделник, 26.12.2011, 21:47 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
ПЛИСКА



Плиска е първата българска столица.
В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до преврата на Симеон от 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище.

Плиска е основана от кан Аспарух. В апокрифен летопис от XI в. - "Видение на Пророк Исая", се казва: "... Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плюска град...".

Испор се счита за форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, презид означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал, Плюска е днешната Плиска.

За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена".

По - добро описание се намира в записките на Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Адоба "имат голямо историческо - археологическо значение".

Най - верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта Плисков, споменаваната от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон.

Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав.

Заключенията на Иречек възбуждат силен интерес у Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897 - 1898 г. първите разкопки.

Те са проведени с помощта на Руския архиологически инситут в Истанбул с директор Фьодор Успенски.
Проучванията първоначално са съсредоточени в местността Сарай ери, където по-късно се установява че е открит канският дворец и Клисе ери, което се оказва Голямата базилика - първият голям християнски храм, построен след покръстването.

Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Чаталар (преименовано по-късно на Цар Крум) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок.851 г.).

Част от надписа гласи: "...кан ювиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича...."
0



Плиска - Голямата базилика/Pliska - Great basilica

Голямата базилика в Плиска след покръстването на българите е била главния храм на автокефалната българска архиепископия. Със своите внушителни размери - дължина 100 метра и ширина 30 метра тя е била и един от най-големите православни храмове за времето си (за сравнение вж. дължината най-големите християнски храмове днес: "Св. Петър” в Рим – 211,5м., „”Свети Павел” в Лондон -158м, Миланската катедрала – 149м., Кьолнската катедрала – 136м., Парижката „Света Богородица” – 130м., „Исакиевския събор” в Петербург – 112м. и старата базилика „Свети Петър” в Рим просъществувала от ІV до ХVІв. - 103.6м.).
Катедрала се състои от голям двор с колонади (атриум), през който се преминава за същинския храм. Храмът е трикорабна базилика, като централния кораб се отделя от страничните посредством къси стени и колони. От двете страни на олтара има две специални помещения.
Базиликата е изградена извън каменната стена на Вътрешния град, като за защитата й е била направена самостоятелна крепостна стена. Около базиликата са открити основи на сгради. Настлан с каменни плочи път с дължина около 1,5км. е свързвал базиликата с Вътрешния град на Плиска.
В развалините на базиликата са били открити късове от оловни плочи, с които се предполага, че е била изградена покривната конструкция. При разкопките също са открити различни архитектурни и декоративни детайли – мраморни бази на капители, барабани, мраморни плочи и др. Интерес представляват колоните с надписи на крепости, които навярно са били употребени вторично за изграждането на храма.
 
ПопаДата: Понеделник, 26.12.2011, 22:02 | Съобщение # 2
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ



Възстановка на Южната порта на Дворцовата крепост в Преслав с прилежащите ù крепостни стени и съоръжения


 
ПопаДата: Понеделник, 26.12.2011, 22:46 | Съобщение # 3
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
ОХРИД - САМУИЛОВАТА КРЕПОСТ





Знаете ли къде се намират костите на великия български цар Самуил? Не? А гърците знаят – в Солунския музей. Защо са там, а не у нас...
Цар Самуил е погребан на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, което е в Гърция. След превземането на Лариса цар Самуил пренася мощите на св. Ахил и на други светци на острова в Малкото Преспанско езеро, където е резиденцията на царя. Българският цар построява голяма Патриаршеска църква, наречена „Свети Ахил” и полага там мощите на светеца. Гробът на цар Самуил е открит от гръцкия професор по археология Николаос Мицопулос през 1969 г. Костите на българския владетел са извадени и се съхраняват в Солун.



[color=orange]Цар Самуил е погребан в саркофаг вдясно пред олтара на църквата. До него е гробът на сина му цар Гаврил Радомир. Няма възспоменателни табели, нито плочи, които да посочват чии са гробовете. Открити са и други гробове на Самуиловата фамилия, единият от които е на племенника му цар Иван Владислав. Известни са и около триста гроба, за които се предполага, че са на част от ослепените български войни от Василий ІІ Българоубиец.
Малко българи са били на този остров. За масов туризъм не може да се говори, защото явно туроператорите нямат печалба от посещения в този безлюден и отдалечен район. Няма никакви ресторанти, магазини и хотели около острова и на километри от него.
Но за ентусиасти и патриоти с голям огън в сърцата и любов към славната ни родина, това не може да бъде пречка.
Гърците не ни дават костите на българския цар Самуил. Искат да ги заменят с множество византийски ръкописи и старинни български икони, които се намират в България. Гърция и Византийската империя са различни понятия и Гърция не е „наследник” на Византийската империя, която отдавна е изчезнала. Нашата държава България съществува много преди Гърция, а Древна Елада и Византия са отдавна изчезнали цивилизации...
Но в края на краищата никакви византийски ръкописи не могат да се сравнят с костите на великия български цар. Тяхното място е в България. Всичко ще си дойде на мястото, ако проблемите се решават на държавно ниво. Но нашите управници очевидно се вълнуват само от избори...


Няма туристическа дестинация до остров Св. Ахил, тъй като Малкото Преспанско езеро е много далеч от главните пътища и магистрали в Гърция. То се намира в най-северозападната част на страната, където се събират границите на Гърция, Република Македония и Албания. Районът не е разработен от туристическа гледна точка. От брега по понтонен мост се стига до самия остров Св. Ахил. Отдалече се вижда голямата базилика, строена от цар Самуил. Останките от църквата са добре съхранени. Жителите на острова също знаят за гроба на българския владетел. [/color]

Цар Самуил е починал на 70 години от тежка рана в областта на лявото слепоочие и ухо. Това заяви директорът на Института по антропология към БАН член-кореспондент проф. Йордан Йорданов.

Вероятно българският владетел е искал да се защити в битка и е вдигнал двете си ръце нагоре, при което те са били счупени, каза професорът при представянето на реконструирания череп на българския владетел.

Самуил не е бил лекуван, тъй като счупените кости са започнали да зарастват много накриво.

Освен това, сигурно не е можел да се храни, тъй като е била повредена и долната му челюст, каза проф. Йорданов.
 
ПопаДата: Вторник, 27.12.2011, 10:48 | Съобщение # 4
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
Кастра ад Монтанезиум
Териториите по долината на река "Огоста" са били населявани хилядолетия преди Христа, но ние имаме по-обширни идеи за живота на колонистите тук, датирани от Каменната ера. Заселници в Монтана са открити и на върха наречен "Кремениш", който е разположен северозападно от село Долно Белотинци, 10 километра от Монтана. Керамични съдове, железни и костни инструменти, плоски воденични камъни са открити в ниските слоеве на древните гори в Монтана. Въпреки фактите, че те лежат под земята в продължение на повече от 6000 години, хората са очаровани от техния прочистен полски също така добре както естетиката на техния облик.По времето на първата половина на хилядолетието преди Христа плодородните и живописни долини на река "Огоста" са заети от тракийските племена. Част от тракийските крепости са открити под равнището на Романската крепост в Монтана. Рисунките на най-почитания трекийски бог - конникът Херос, на Бенедита, на Дионис, на Сбелсруд - показват колко богат е бил културният живот по това време. Един от най-преобладаващите монументи е мраморната статуя на Херос, която все още се пази в Историческия музей в Монтана, се разглежда като най-голямата в България. През 29 година преди Христа областта на Монтана е окупирана от Романските племена и става романска провинция наречена Мизия. Три години по-късно първата Сугамбрийска кохорта е настанена тук .






От старата крепост - на 40 м височина над областния град, се разкрива пейзаж на целия Северозапад, от Балкана до Дунав. Първото укрепление с над метър дебел зид изградили още трибалите 4000 г. пр. Хр. Крепостта обаче се разраснала и придобила стратегическо значение в началото на новата ера. Когато покорили траките, римляните я разширили, а светилището под нея превърнали в свой култов център. Останки от мраморен храм и разположените около него статуи и оброчни плочки на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис сега са в Историческия музей и Лапидариума на областния град. Заради нарастващата важност на Кастра ад Монтанензиум през 161 г. от н. е. с императорски указ крепостта била удостоена с муниципално право, т.е. със статут на град, а жителите й придобили всички права като граждани на Рим. Между II и III в. градът преживял силен стопански и културен разцвет. Военни ветерани и аристократи изградили богати земеделски и животновъдни имения. Вилите на патрициите били с красива архитектура и екстри, на които биха завидели днешни ВИП персони. В покоите на стопаните, които често ставали и сцени на многолюдни тържества и умопомрачителни гуляи, може да се разгледат дори останките от... антични климатици. Чрез сложна система от отвори под пода и в стените римляните зимно време вкарвали топъл въздух в сградите, а лете по същия път течението гонело жегите. За възхвала на подвизите на пълководците и за украса на домовете на управниците изработвал статуи и плочи скулпторът Сатурнин от Мала Азия.

Каменните страници, положени в музея и Лапидариума на днешна Монтана, дават богата представа за живота край Огоста през онези векове. Сред откритията е и рядко срещана военна диплома на редови боец, издялана от... камък. През последните 2 г. екип, ръководен от д-р Гергана Кабакчиева от Археологическия институт и музей към БАН, откри в древната базилика надгробна плоча на богат римлянин - вероятно съдия или управител, с изобразен върху нея тракийски конник, убиващ лъв.

Стените и сградите на планинската крепост били опожарени и сринати от нашествията на готите през VI-VII в. После по тези места се заселили славяните, а след тях и българите.

През 1971 г. крепостта Монтана е обявена за археологически паметник от национално значение. Както е известно, през 1993 г. цитаделата даде и новото име на бившия Михайловград.

Край руините се зеленеят дърветата на лесопарк “Калето” - 328 дка, засадени с дъб, бук, ясен и явор, под чиито сенки се разхождат жителите и гостите на града. Останките от римското укрепление бяха реставрирани през 2007 г., а това лято започва нов мащабен проект за възстановяването на Кастра ад Монтанензиум и превръщането й в историческа, културна и туристическа забележителност в Северозапада. С 1,1 млн. лева от европейските фондове ще бъдат реставрирани и експонирани крепостните стени, базиликата, жилищните и военните сгради. Край тях ще се вият алеи и паркинги, ще се издигне и туристически център. А нощно време старините ще греят, облени в светлини като отблясък от славата, натрупана през вековете.





 
ПопаДата: Сряда, 28.12.2011, 11:27 | Съобщение # 5
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 62
Награди: 4
Репутация: 1
Статус: Offline
До сега е разкрита само крепостта на Монтана, намираща се на височината "Калето" или "Градището" в югозападния край на града. Направени са наблюдения и измервания на почти всички крепости, издигнати в района на Монтана. Вероятно още с установяването на I Сугамбрийска кохорта в Монтана било построено укрепление. Неговите стени са опасвали "Извора" със светилището на около 100-150м. През средата на III в., при нападенията на готите били причинени големи разрушения и опожарявания. Пред опасността от нови нападения започнало изграждането на крепостта. Тя е изградена върху културни пластове, в които находките не са по-късни от средата на III в. Крепостният зид върви по ръба на склоновете, следва конфигурацията на терена и огражда пространство дълго около 180 м и широко 30-70м.Основното изискване за здравината на най-голямата открита кула (в западния край на крепостта) най-ясно личи в структурата на самия строеж: дълбочината на основите, дебелината на зида, облицовъчните квадри и тухлени пояси. За решаване главната задача: успешна отбрана, в кулата като цяло виждаме правилно решени конструктивни задачи във формата на кулата, вратите, стълбището и вътрешната кула - наблюдателница.

В източния ъгъл на кулата има допълнително изградено масивно стълбище под формата на буквата Г, а над него - дървен покрив. По стъпалата войниците са могли по всяко време бързо да се изкачват до бойниците. В средата на вътрешното пространство на кулата е издигната втора кула като голям пилон, в която е имало спираловидно стълбище и която вероятно е играела роля на наблюдателница.

Устройството на кулата е давало възможност за разпределение на задълженията на защитниците. Бойците, които били зад бойниците, издигнати на около 8 м. над стръмните склонове, трябвало да следят и се сражават с противника, който е бил непосредствено до или около кулата. Наблюдателите от вътрешната кула, извисила се над крепостните стени наблюдавали придвижването на противника и давали сигнали или сведения на командващия, който ръководел отбраната на цялата крепост.

Във вътрешното пространство на крепостта имало казармени помещения за войници и командири. В една единствена малка сграда с две малки помещения е открит хипокауст (отоплителна инсталация) и на хоросановия под бяха намерени 10 златни монети. Това дава основание да се предполага, че тя е била жилище на командващия.

При изграждането на тези крепости се разрешавали не само строителни задачи, но са преследвани и военно-тактически цели. За постигането им избирали стратегическото положение на височината, пряката видимост с други крепости (някои от тях имат такава с 5-6 други крепости), определяне линията на крепостните стени, мястото на портите, кулите, вторите крепостни стени и др. Всичко това показва, че освен добри майстори-строители тук е имало и опитни военни стратези, които познавали изискванията на военното строителство.

Крепостите, както тези отпреди римската епоха, така и тези от римската, са правени с активното участие на тракийското население, и то не само с труда си, но и с предаване традицията на техните майстори зидари.

На всякъде по течението на златоносната ОГОСТА, най - вече по левия браяг, на височини и хълмове са разположени кастели и наблюдателни кули с единствена цел - охрана на пътя на златото. В много от околните села са открити бентове или малки язовирчета чрез които се е плавело златото.
 
Форум » Test category » БЪЛГАРИТЕ » КРЕПОСТИТЕ (за българските крепости)
Страница 1 от 11
Търси:


 Copyright MyCorp © 2017
Сайтът е създаден в системата .